krigera (Кристина Радева)
3 5
14 мая 2008 г., 09:12

Химера 

  Поэзия
876 0 5

Как ми се иска да мога във теб да остана.
В някое ъгълче, скрито дори и за тебе.
Стъпвайки тихо, на пръсти по твоята памет,
да я разроша към себе си с кокален гребен.

В луд бяг да препусна по нея
и да търся чертаните пътища.
Като ласкави стъпки по плажа и кея,
да остана и в твоите сънища...

Ще се връщам от паметта ти мъчително
и дълго ще плача на кея.
Ще съм разбрала, че никога
не ще мога да остана във тебе.

© Кристина Радева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??