11 abr 2017, 13:58

хиперпространствени небивалици

841 0 0

Светлината реши да скочи
в заешка дупка. 

Но, я виж – вече утро е,

а тя се опитваше да гони Слънцето.

Велик ден.

Богът на огъня Хелиос дари

водата с топлина,

а лъчите като

змии танцуваха. 

Но свечери се и само, ти,

Луната остана 

И когато затъмни се земята,

пръстен под дъга се подава. 

Илюзия, огън.

Звука на океана.

Плавно приливите манипулираха

ядрата на отливите.

Окото знае, човек от миналото.

Историята на предистория на бъдещето,

Момент на документация.

" Горе или долу "

Тригонометрични ласкателства

В ъгъла паяжина се люлееше. 

Какво бе математиката без изследователите и?

Светкавицата бе тук , преди нейният потребител, 

който се явяваше повелител.

Животът кратък е, отенък шантав.

Но истината физична не,

че миг делеше 

разстоянието от хоризонта на събитията.

Пълна гама.

Деформация на материята 

приемана от дразнител. 

Живот живея равно

Човек и природата.

Ах, тази висша математика 

и до Юпитер ще те изстреля .

Енергия.

Успокойте се – какво ви бе нужно.

Защо държави гонеха технологичното развитие пред културното. 

Творбата на артиста.

Обещания, надежди 

или просто една история.

Ключа не даден,

кой бе вълка.

Медицината вместо да спасява,

лекарства фирми въдеха.

Новата мода хомеопатия,

квантова магия.

Фалшиви герой.

А истината,

Сирена омайна.

Тока лъкатушкаше мелодията

 на струната.

От точка А нагоре,

после надолу. 

Застанал си леко встрани.

Но всичко сочеше само нагоре e.

Изчислен.

- Чакай да питам компютъра 

Какво се случваше .

"Грешка в системата" .

Хаоса, еволюцията на това наблюдаващо  явление.

Ограничения напразни.

И ето пак се срещнахме 

на кръстопът, вовеки.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Theo Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...