11.04.2017 г., 13:58 ч.

хиперпространствени небивалици 

  Поезия » Философска, Оди и поеми, Свободен стих
521 0 0

Светлината реши да скочи
в заешка дупка. 

Но, я виж – вече утро е,

а тя се опитваше да гони Слънцето.

Велик ден.

Богът на огъня Хелиос дари

водата с топлина,

а лъчите като

змии танцуваха. 

Но свечери се и само, ти,

Луната остана 

И когато затъмни се земята,

пръстен под дъга се подава. 

Илюзия, огън.

Звука на океана.

Плавно приливите манипулираха

ядрата на отливите.

Окото знае, човек от миналото.

Историята на предистория на бъдещето,

Момент на документация.

" Горе или долу "

Тригонометрични ласкателства

В ъгъла паяжина се люлееше. 

Какво бе математиката без изследователите и?

Светкавицата бе тук , преди нейният потребител, 

който се явяваше повелител.

Животът кратък е, отенък шантав.

Но истината физична не,

че миг делеше 

разстоянието от хоризонта на събитията.

Пълна гама.

Деформация на материята 

приемана от дразнител. 

Живот живея равно

Човек и природата.

Ах, тази висша математика 

и до Юпитер ще те изстреля .

Енергия.

Успокойте се – какво ви бе нужно.

Защо държави гонеха технологичното развитие пред културното. 

Творбата на артиста.

Обещания, надежди 

или просто една история.

Ключа не даден,

кой бе вълка.

Медицината вместо да спасява,

лекарства фирми въдеха.

Новата мода хомеопатия,

квантова магия.

Фалшиви герой.

А истината,

Сирена омайна.

Тока лъкатушкаше мелодията

 на струната.

От точка А нагоре,

после надолу. 

Застанал си леко встрани.

Но всичко сочеше само нагоре e.

Изчислен.

- Чакай да питам компютъра 

Какво се случваше .

"Грешка в системата" .

Хаоса, еволюцията на това наблюдаващо  явление.

Ограничения напразни.

И ето пак се срещнахме 

на кръстопът, вовеки.

© Theo Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??