Apr 11, 2017, 1:58 PM

хиперпространствени небивалици

837 0 0

Светлината реши да скочи
в заешка дупка. 

Но, я виж – вече утро е,

а тя се опитваше да гони Слънцето.

Велик ден.

Богът на огъня Хелиос дари

водата с топлина,

а лъчите като

змии танцуваха. 

Но свечери се и само, ти,

Луната остана 

И когато затъмни се земята,

пръстен под дъга се подава. 

Илюзия, огън.

Звука на океана.

Плавно приливите манипулираха

ядрата на отливите.

Окото знае, човек от миналото.

Историята на предистория на бъдещето,

Момент на документация.

" Горе или долу "

Тригонометрични ласкателства

В ъгъла паяжина се люлееше. 

Какво бе математиката без изследователите и?

Светкавицата бе тук , преди нейният потребител, 

който се явяваше повелител.

Животът кратък е, отенък шантав.

Но истината физична не,

че миг делеше 

разстоянието от хоризонта на събитията.

Пълна гама.

Деформация на материята 

приемана от дразнител. 

Живот живея равно

Човек и природата.

Ах, тази висша математика 

и до Юпитер ще те изстреля .

Енергия.

Успокойте се – какво ви бе нужно.

Защо държави гонеха технологичното развитие пред културното. 

Творбата на артиста.

Обещания, надежди 

или просто една история.

Ключа не даден,

кой бе вълка.

Медицината вместо да спасява,

лекарства фирми въдеха.

Новата мода хомеопатия,

квантова магия.

Фалшиви герой.

А истината,

Сирена омайна.

Тока лъкатушкаше мелодията

 на струната.

От точка А нагоре,

после надолу. 

Застанал си леко встрани.

Но всичко сочеше само нагоре e.

Изчислен.

- Чакай да питам компютъра 

Какво се случваше .

"Грешка в системата" .

Хаоса, еволюцията на това наблюдаващо  явление.

Ограничения напразни.

И ето пак се срещнахме 

на кръстопът, вовеки.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Theo All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...