28 feb 2017, 11:43

(хипо)теза

612 0 6

Страхуваш се, за кой ли път,

от онзи, който размишлява,

и тъй като въпросите болят,

а отговорът между вас застава,

 

отнемаш правото на глас

на неудобния човешки порив,

защото имаш в своя замък власт

над всеки, дръзнал с теб да спори.

 

Ела! Навън! Макар и с броня, сам!

Да видим колко мисълта ти струва.

Дебатът нека да издигне храм,

а аргументът да не се преструва,

 

че жертвата на (хипо)тезата си ти,

понеже дръзнал някой да попита

извън удобното “или – или”

кой тук е ръсил глупост до насита.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...