(хипо)теза

28 feb 2017, 11:43

Poesía » Filosófica, Civil, Otra

346 0 6

Страхуваш се, за кой ли път,

от онзи, който размишлява,

и тъй като въпросите болят,

а отговорът между вас застава,

отнемаш правото на глас

на неудобния човешки порив,

защото имаш в своя замък власт

над всеки, дръзнал с теб да спори.

Ела! Навън! Макар и с броня, сам!

Да видим колко мисълта ти струва.

Дебатът нека да издигне храм,

а аргументът да не се преструва,

че жертвата на (хипо)тезата си ти,

понеже дръзнал някой да попита

извън удобното “или – или”

кой тук е ръсил глупост до насита.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

2017-03-01T11:20:25+02:00

Там сме!*
djudjii (Жанет Велкова)

2017-03-01T10:20:16+02:00

Това ме изкефи!
Пиши ме в четворката
линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

2017-03-01T08:25:25+02:00

Станахме трима, единомислещи. Благодаря, Веси!*
Веси_Еси (Еси)

2017-03-01T06:27:58+02:00

С Кери. Стихчето много ми хареса! Поздрави!
линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

2017-02-28T19:52:29+02:00

Благодаря, Кери!
keri-88 (Керанка Иванова)

2017-02-28T18:23:51+02:00

Хубав стих, Линка! Много мразя споровете аз...Когато се опитам да защитя тезата си пред някого, а този някой ми скача и изобщо не чува думите ми, предпочитам да се оттегля, защото няма смисъл от каквито и да е думи...поне в този момент...Но си права, че някои хора предпочитат да се правят на велики на своя територия, а извън зоната на комфорта са съвсем ...да кажем различни... Поздравче!