(хипо)теза
605
0
6
Страхуваш се, за кой ли път,
от онзи, който размишлява,
и тъй като въпросите болят,
а отговорът между вас застава,
отнемаш правото на глас
на неудобния човешки порив,
защото имаш в своя замък власт
над всеки, дръзнал с теб да спори.
Ела! Навън! Макар и с броня, сам!
Да видим колко мисълта ти струва.
Дебатът нека да издигне храм,
а аргументът да не се преструва,
че жертвата на (хипо)тезата си ти,
понеже дръзнал някой да попита
извън удобното “или – или”
кой тук е ръсил глупост до насита.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Там сме!*
