В коридора - прашасяли мисли,
влизам в стая с прозорци от Лед!
Малко паяче сплита във нишки,
кратък стих от предишен... Поет!
Вентилатор, уж пъди... Тъгата,
всъщност, само я скрива от мен,
аз пък свалям си пак очилата,
... интубиращ, след дългия ден!
Теб те няма, а в мен си пулсира
тъй хлапашки, безумно Сърце,
не се вслушва, дори да умира,
като врекло се в спомен, Момче! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse