Хипотетично
В коридора - прашасяли мисли,
влизам в стая с прозорци от Лед!
Малко паяче сплита във нишки,
кратък стих от предишен... Поет!
Вентилатор, уж пъди... Тъгата,
всъщност, само я скрива от мен,
аз пък свалям си пак очилата,
... интубиращ, след дългия ден!
Теб те няма, а в мен си пулсира
тъй хлапашки, безумно Сърце,
не се вслушва, дори да умира,
като врекло се в спомен, Момче!
Може би, Свободата си струва!
Вярват в Егото - ценност било!
Да - красиви жени ме целуват,
ала май съм без... Корен, дърво!
Аз знам вече, че ти си ми нужна!
Но какво ли да сторя, какво?
Как да върна усмивката нежна?
И на кой Свят да ти пратя писмо!
От кармата опарил се и страдащ,
сбогувам се с най-черните очи!
Опитваш мило, нещичко да кажеш,
но думите ти давят се в сълзи!
А после, нещо, някъде просветва,
рой клаксони надвикват се Отвън!
Пак устните ти тихичко нашепват,
и как се радвам, че било е... Сън!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Колев Всички права запазени
