Хирург

24 feb 2015, 23:13

Poesía » Civil

322 0 2

ХИРУРГ

Що за хал е, Господи всевишни,

попрището, дето ми избра?

Поприще - през рани и въздишки,

поприще – със скалпел и игла.

Моят хал - фаянсово затишие

и сред него - аз – над свой събрат,

доверил ми се - аз в бездна да надничам,

там, в разкрития анатомичен ад.

Моят хал - в стерилната арена -

на дуел със спотаил се враг.

Дебнем се над жертва повалена.

Дебнем се всред непрогледен мрак...

Моят хал - в съня си да се връщам

в схватката, във сетния дуел,

пак атласите в ума си да отгръщам,

сто пъти, които съм прочел!

До живот е халът мой. Не мога

да изклинча: ”Нека някой друг!”

Лично поверил си ми го, Боже!

Отредил си - аз да съм хирург.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.