24.02.2015 г., 23:13 ч.

Хирург 

  Поезия » Гражданска
327 0 2

                     ХИРУРГ

 

Що за хал  е, Господи всевишни,

 попрището,  дето ми  избра?

 Поприще - през рани и въздишки,

 поприще – със скалпел и игла.

 

Моят хал - фаянсово затишие  

и сред него - аз – над свой събрат,

доверил ми се - аз в  бездна  да надничам,

 там, в разкрития  анатомичен ад.

 

Моят хал - в стерилната арена -

 на дуел със спотаил се враг.

Дебнем се над жертва повалена.

Дебнем се всред непрогледен мрак...

 

Моят хал - в съня си да се връщам  

в схватката, във сетния  дуел,

пак атласите в ума си  да отгръщам,

сто пъти, които съм прочел! 

 

  До  живот е халът мой.  Не мога

 да  изклинча: ”Нека някой друг!”

 Лично  поверил си ми го, Боже!

 Отредил си - аз да съм хирург.

  

© Здравко Андронов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??