Хирург
ХИРУРГ
Що за хал е, Господи всевишни,
попрището, дето ми избра?
Поприще - през рани и въздишки,
поприще – със скалпел и игла.
Моят хал - фаянсово затишие
и сред него - аз – над свой събрат,
доверил ми се - аз в бездна да надничам,
там, в разкрития анатомичен ад.
Моят хал - в стерилната арена -
на дуел със спотаил се враг.
Дебнем се над жертва повалена.
Дебнем се всред непрогледен мрак...
Моят хал - в съня си да се връщам
в схватката, във сетния дуел,
пак атласите в ума си да отгръщам,
сто пъти, които съм прочел!
До живот е халът мой. Не мога
да изклинча: ”Нека някой друг!”
Лично поверил си ми го, Боже!
Отредил си - аз да съм хирург.
© Здравко Андронов All rights reserved.
Добре дошъл!