15 sept 2010, 22:26

Хищници и стада

  Poesía
960 0 2

Хората делят се на два типа:

едните се стремят към съвършенство,

другите се крият в какавида

и опорочават я надеждата.

Животът ме научи да съм хищник,

сама да извоювам свойто право.

Престанах да коря Всевишния,

забравих за сълзи, тъга и радост.

А покрай мене бягаха овцете,

подплашени от кучета, пъдари...

И аз ги съжалявах, че горките

пречупват се и имат господари.

В света жесток се чувствах силна,

(вярвах, че и ти си като мене),

но ти склони глава и не я вдигна,

предаде ме, прекрачи и ме срина.

Изправих се, преплувах и през нищото,

забравих и за теб, за мен, за старото...

Животът ме научи да съм хищник,

а ти си, драги мой, от стадото!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деница Красимирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...