15 сент. 2010 г., 22:26

Хищници и стада

958 0 2

Хората делят се на два типа:

едните се стремят към съвършенство,

другите се крият в какавида

и опорочават я надеждата.

Животът ме научи да съм хищник,

сама да извоювам свойто право.

Престанах да коря Всевишния,

забравих за сълзи, тъга и радост.

А покрай мене бягаха овцете,

подплашени от кучета, пъдари...

И аз ги съжалявах, че горките

пречупват се и имат господари.

В света жесток се чувствах силна,

(вярвах, че и ти си като мене),

но ти склони глава и не я вдигна,

предаде ме, прекрачи и ме срина.

Изправих се, преплувах и през нищото,

забравих и за теб, за мен, за старото...

Животът ме научи да съм хищник,

а ти си, драги мой, от стадото!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деница Красимирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...