15 сент. 2010 г., 22:26

Хищници и стада

959 0 2

Хората делят се на два типа:

едните се стремят към съвършенство,

другите се крият в какавида

и опорочават я надеждата.

Животът ме научи да съм хищник,

сама да извоювам свойто право.

Престанах да коря Всевишния,

забравих за сълзи, тъга и радост.

А покрай мене бягаха овцете,

подплашени от кучета, пъдари...

И аз ги съжалявах, че горките

пречупват се и имат господари.

В света жесток се чувствах силна,

(вярвах, че и ти си като мене),

но ти склони глава и не я вдигна,

предаде ме, прекрачи и ме срина.

Изправих се, преплувах и през нищото,

забравих и за теб, за мен, за старото...

Животът ме научи да съм хищник,

а ти си, драги мой, от стадото!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деница Красимирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...