15 сент. 2010 г., 22:26

Хищници и стада

966 0 2

Хората делят се на два типа:

едните се стремят към съвършенство,

другите се крият в какавида

и опорочават я надеждата.

Животът ме научи да съм хищник,

сама да извоювам свойто право.

Престанах да коря Всевишния,

забравих за сълзи, тъга и радост.

А покрай мене бягаха овцете,

подплашени от кучета, пъдари...

И аз ги съжалявах, че горките

пречупват се и имат господари.

В света жесток се чувствах силна,

(вярвах, че и ти си като мене),

но ти склони глава и не я вдигна,

предаде ме, прекрачи и ме срина.

Изправих се, преплувах и през нищото,

забравих и за теб, за мен, за старото...

Животът ме научи да съм хищник,

а ти си, драги мой, от стадото!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деница Красимирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...