Хората делят се на два типа:
едните се стремят към съвършенство,
другите се крият в какавида
и опорочават я надеждата.
Животът ме научи да съм хищник,
сама да извоювам свойто право.
Престанах да коря Всевишния,
забравих за сълзи, тъга и радост.
А покрай мене бягаха овцете,
подплашени от кучета, пъдари...
И аз ги съжалявах, че горките
пречупват се и имат господари.
В света жесток се чувствах силна,
(вярвах, че и ти си като мене),
но ти склони глава и не я вдигна,
предаде ме, прекрачи и ме срина.
Изправих се, преплувах и през нищото,
забравих и за теб, за мен, за старото...
Животът ме научи да съм хищник,
а ти си, драги мой, от стадото!
© Деница Красимирова All rights reserved.