Не ме искай! Недей!
Не ме желай! Не смей!
Бягай далече, докато можеш,
останеш ли, ще кървиш,
в бодли и пламъци ще гориш
и на мен ще принадлежиш.
Ще те разкъсам, ще драскам, ще хапя..
ще изтръгна сърцето ти цяло! Ще боли...
Мечка стръвница съм, знай,
белези дълбоки оставам докрай.
Половин човек съм, изгубих се...
без сърце съм, с лед в гърдите.
Не ме боли, не страдам. Сухи са очите...
Ловът е ми е стихия, страстта вродена,
с нея дебна, тя ми е утеха.
Бягай от мене, инак ще проклинаш.
Жадна съм, ще те хване,
както друг хищник мен улови
и завинаги плени...
Копие свое ме направи, дамгоса ме,
нищо мое не остави! Нищо не чувствам...
Не ме поглеждай поне в очите,
огнени дяволчета там се таят.
Ех... казах ти, нали ти казах
сега и душата ти ще изядат.
Безпощадна, дива, без душа
с трофей от безброй разбита сърца!
Такава съм сега, знам, в ада ще горя.
Недей ме гледай... недей!
Не ме обичай, а живей!
А някога бях, като теб...
(17.03.2007)
© Нина Павлова Todos los derechos reservados
Браво за стиха и поздрави!!!