Хитър Петър и роботът

- Роботът Джон съм - се представи той -

и мога да надпея много птички.

Известен станах с интелекта мой,

„изкуствен”, който го наричат всички.

Аз смятам от човека по-добре,

използват ме навсякъде във всичко

и правя снимки на какво ли не -

от млад те правя стар или обратно.

Засука си мустака хитър Петър,

да разбере мъдрецът предстои

и стори му се работата „вятър” -

машина как човек ще надхитри.

- Кажи ми ползата от теб каква е,

ти си робот железен, не човек,

роден е той да има ум, това е,

какво от туй, че имаш интелект?

- Аз винаги на всички вас помагам,

труда ви облекчавам присърце,

дори и нарушители залавям

с толкамера на пътното шосе.

Не щеш ли котка измяучи, скочи,

как стана хитър Петър не разбра,

роботът падна тежко и се счупи,

екранът пръсна се на стъкълца.

Видя го хитър Петър, съжали го,

на кого трябва този интелект,

намери разликата между нас и него -

краде съвременният ни човек.

Тук „умни” хора хитро са обрали

с торби цимент и пясък може би...

По най-големите ни магистрали

чакъла свършил тук-таме дори.

Шофьорите роботът ще глобява,

а няма равен, асфалтиран път.

Дилемата в България е стара

и дупките в шосетата стоят.