7 nov 2023, 9:35

Хлебарят 

  Poesía » Filosófica
258 4 2


Колко хубав беше животът
и такъв го правеха Те!
Големите, възрастни хора,

аз бях малко, наивно дете.
Тогава все още не знаех,

как се прави топлият хляб.

За крила бели тайно мечтаех
и обичах целия свят.
Неусетно пораснах и станах,
като тях помъдрял и голям,
но големите вече ги няма,
без крила съм, ужасно съм сам. Всяка сутрин омесвам тестото
и изпичам най - вкусния хляб,
на децата го давам, защото
ме усмихват и връщат назад,
там, където бе хубав животът,
в моя малък и приказен свят.

 

 

 

© Георги Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Големите, възрастни хора,
    с очи на наивно дете.
    ......... бих променил.
  • Да, беше хубав и приказен живот. Много е хубаво
Propuestas
: ??:??