Колко хубав беше животът
и такъв го правеха Те!
Големите, възрастни хора,
аз бях малко, наивно дете.
Тогава все още не знаех,
как се прави топлият хляб.
За крила бели тайно мечтаех
и обичах целия свят.
Неусетно пораснах и станах,
като тях помъдрял и голям,
но големите вече ги няма,
без крила съм, ужасно съм сам. Всяка сутрин омесвам тестото
и изпичам най - вкусния хляб,
на децата го давам, защото
ме усмихват и връщат назад,
там, където бе хубав животът,
в моя малък и приказен свят.
© Георги Стоянов Все права защищены
с очи на наивно дете.
......... бих променил.