Сенд (Георги Стоянов)
387 3084
7.11.2023 г., 9:35 ч.

Хлебарят 

  Поезия » Философска
249 4 2


Колко хубав беше животът
и такъв го правеха Те!
Големите, възрастни хора,

аз бях малко, наивно дете.
Тогава все още не знаех,

как се прави топлият хляб.

За крила бели тайно мечтаех
и обичах целия свят.
Неусетно пораснах и станах,
като тях помъдрял и голям,
но големите вече ги няма,
без крила съм, ужасно съм сам. Всяка сутрин омесвам тестото
и изпичам най - вкусния хляб,
на децата го давам, защото
ме усмихват и връщат назад,
там, където бе хубав животът,
в моя малък и приказен свят.

 

 

 

© Георги Стоянов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Големите, възрастни хора,
    с очи на наивно дете.
    ......... бих променил.
  • Да, беше хубав и приказен живот. Много е хубаво
Предложения
: ??:??