Хляб
Хляб
Хляб ни дава майката земя,
от малко зрънце го отглежда тя.
Топли го със сняг през зимата,
за да покълне то през пролетта.
Ще узрее и наедрее през лятото,
жътва, мелницата и ето брашното.
Лято там нейде в България, в полето,
пее тъжно млада жътварка, жъне така.
Слънцето грее жарко от небето,
житото трябва да се ожъне сега.
В люлката плаче малко дете,
приглася на мама малко гласче.
Хванала здраво тя сърпа в ръка,
жъне и пее, работи от сутринта.
Работи сега сама и пее с тъга,
няма го вече любимия й, съдба.
Моли се на Бога от сърце и душа,
да довърши и прибере житото на сушина.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентин Миленов Todos los derechos reservados
