18 ago 2019, 12:00

Хляб 

  Poesía
1181 10 13

Мама ухае на хляб. Боже, мама ухае на хляб!
Богородица в своята слънчева кухничка шета.
Светлината повтаря гръбнака ѝ – сгърбен и слаб
и повдига ръцете ѝ, дето замесват небето.

 

Аз със сянката влизам на своите днешни беди,
но ухае на хляб. Боже, цялата къща ухае!
– Дай ми нафора, мамо. И сянката нека плати,
че е влязла да граби, защото не идваме заедно.

 

Мама къшей отчупва и златни трохички рои.
Ако гълъби дойдат, единият татко ще бъде.
После хляба с небесната кърпа покрива да спи
и кълна се, че чух как той хрупкаво кихна от гъдела.

 

Цвета Иванова

© Цвета Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??