15 mar 2011, 22:53

Хора

  Poesía
1.1K 0 2

Хора

 

Виждам хора в шарките на плочките

и между листата на дърветата;

виждам им лицата и във точките,

бляскащи по тъмно по небетата.

 

Виждам ги и в облаците рехави,

и на плажа също - в песъчинките;

Виждам ги наконтени, със дрехи и

с хиляди емоции в трапчинките.

 

И на слънце кихна ли, ги виждам,

виждам ги в портретите, в тапетите,

и лица отвсякъде прииждат.

Но не виждам хора във човеците!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Владислава Генова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Аз също за съжаление...зачудих се как ще свърши този стих, както винаги останах приятно изненадана ))))
  • Или по-скоро обратното...

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...