15.03.2011 г., 22:53

Хора

1.1K 0 2

Хора

 

Виждам хора в шарките на плочките

и между листата на дърветата;

виждам им лицата и във точките,

бляскащи по тъмно по небетата.

 

Виждам ги и в облаците рехави,

и на плажа също - в песъчинките;

Виждам ги наконтени, със дрехи и

с хиляди емоции в трапчинките.

 

И на слънце кихна ли, ги виждам,

виждам ги в портретите, в тапетите,

и лица отвсякъде прииждат.

Но не виждам хора във човеците!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владислава Генова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Аз също за съжаление...зачудих се как ще свърши този стих, както винаги останах приятно изненадана ))))
  • Или по-скоро обратното...

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...