15 мар. 2011 г., 22:53

Хора

1.1K 0 2

Хора

 

Виждам хора в шарките на плочките

и между листата на дърветата;

виждам им лицата и във точките,

бляскащи по тъмно по небетата.

 

Виждам ги и в облаците рехави,

и на плажа също - в песъчинките;

Виждам ги наконтени, със дрехи и

с хиляди емоции в трапчинките.

 

И на слънце кихна ли, ги виждам,

виждам ги в портретите, в тапетите,

и лица отвсякъде прииждат.

Но не виждам хора във човеците!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владислава Генова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Аз също за съжаление...зачудих се как ще свърши този стих, както винаги останах приятно изненадана ))))
  • Или по-скоро обратното...

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...