21 sept 2022, 20:43

Хората и морето

958 0 0

Сребристи мъгли запълзяват,

секват на лятото песента,

плажът с брега опустяват,

там разполага се еснта.

 

Останало само, море,

сърдито надигаш вълните,

брегът опитва да те спре

с озъбеното лице на скалите.

 

Но, ти, своето си искаш

ден и нощ с прибоя,

огромна мощ разплискваш

победата да бъде твоя.

 

Да заличиш на хората следата,

забравили за добро и надежда,

затрупали с боклуци земята,

живеещи в завист и ежба.

 

Спри, Море! Не се сърди!

Виж децата тичат,

по пясъка оставят ти следи

и много, много те обичат.

 

Те са звездата в небето,

показваща пътя към Рая,

където е лято, където

слънце грее до безкрая.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Яндов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...