Сребристи мъгли запълзяват,

секват на лятото песента,

плажът с брега опустяват,

там разполага се еснта.

Останало само, море,

сърдито надигаш вълните,

брегът опитва да те спре

с озъбеното лице на скалите.

Но, ти, своето си искаш

ден и нощ с прибоя,

огромна мощ разплискваш

победата да бъде твоя.

Да заличиш на хората следата,

забравили за добро и надежда,

затрупали с боклуци земята,

живеещи в завист и ежба.

Спри, Море! Не се сърди!

Виж децата тичат,

по пясъка оставят ти следи

и много, много те обичат.

Те са звездата в небето,

показваща пътя към Рая,

където е лято, където

слънце грее до безкрая.