16 jul 2018, 16:52

Хоризонти

  Poesía
375 0 0

ХОРИЗОНТИ

 

Все към някакви хоризонти вървим.

Очи отворили, пред нас е света.

Направили стъпка, от радост крещим,

напътствани от подадена ръка.

 

Очите, вперени напред и нагоре.

Там се сливат небето и земята.

Там, пред нас се разлиства простора.

Волна птица в полет е душата.

 

Но пътят е пълен с препятствия –

реки, планини, стръмни долища.

Брули неудържим, коварен вятъра.

Оплитаме нозе в житейски кълчища.

 

Когато изморени спрем на сянка,

преосмисляме крачката направена.

Но няма време за спорове, седянка.

Оглеждаме се и пътека проправяме.

 

С огън пречиства ни болка понякога.

Друг път отнася ни леден ураган.

Води ни носят, към дъно увлякоха,

но пак „не се губи гол гологан.“

 

Вече сме хоризонта приближили.

Там застава кръста тежък на Бога.

Погледите в земята сме скрили

пред вечната душевна тревога.

 

Какво по пътя си сме сътворили,

добро ли, грешници ли сме станали?

Любовта в живота си открили.

Любов на хората ли сме раздавали?

 

В този хаос на мисли, терзания

виждаме нищетата в желанията.

Добили много и всякакви знания,

дарили ли сме някому познание?

 

За всеки само два метра земя

тук на този порочен свят остават.

Защо ли ламтим бясно все така

за богатства и безумна слава...?

 

15 07 2015

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....