11 oct 2015, 11:57  

Хоро

  Poesía
634 0 4

=====
ХОРО
=====

По кривите пътеки на живота,
през хаоса от скърби и добро,
забравили за кръста и Голгота,
пет майчици се хващат на хоро.


Под босите пети земята тръпне
и в кървав заник пламва отведнъж.
Жените тихо, с всяка своя стъпка,
сълзи в прахта отронват вместо дъжд.

 

А сенките им — стари от умора —
умират под клепача на нощта.
Блуждае смърт и призраци на хора,
но те безмълвно ситнят по пръстта.

 

И тъпчат в нея орис сиромашка,
и мъката си стъпкват, и смъртта.
Жени са и са пет, но са безстрашни,
че идат ли си, свършва с тях света.

 

Пет криви сенки с черни сухи пръсти
смъртта заключват в старческо хоро.
Щом слънцето се скрие се прекръстват.
И този ден засяха стрък добро.

 

Цвета Иванова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цвета Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...