11 oct 2015, 11:57  

Хоро

  Poesía
632 0 4

=====
ХОРО
=====

По кривите пътеки на живота,
през хаоса от скърби и добро,
забравили за кръста и Голгота,
пет майчици се хващат на хоро.


Под босите пети земята тръпне
и в кървав заник пламва отведнъж.
Жените тихо, с всяка своя стъпка,
сълзи в прахта отронват вместо дъжд.

 

А сенките им — стари от умора —
умират под клепача на нощта.
Блуждае смърт и призраци на хора,
но те безмълвно ситнят по пръстта.

 

И тъпчат в нея орис сиромашка,
и мъката си стъпкват, и смъртта.
Жени са и са пет, но са безстрашни,
че идат ли си, свършва с тях света.

 

Пет криви сенки с черни сухи пръсти
смъртта заключват в старческо хоро.
Щом слънцето се скрие се прекръстват.
И този ден засяха стрък добро.

 

Цвета Иванова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цвета Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...