Oct 11, 2015, 11:57 AM  

Хоро

  Poetry
635 0 4

=====
ХОРО
=====

По кривите пътеки на живота,
през хаоса от скърби и добро,
забравили за кръста и Голгота,
пет майчици се хващат на хоро.


Под босите пети земята тръпне
и в кървав заник пламва отведнъж.
Жените тихо, с всяка своя стъпка,
сълзи в прахта отронват вместо дъжд.

 

А сенките им — стари от умора —
умират под клепача на нощта.
Блуждае смърт и призраци на хора,
но те безмълвно ситнят по пръстта.

 

И тъпчат в нея орис сиромашка,
и мъката си стъпкват, и смъртта.
Жени са и са пет, но са безстрашни,
че идат ли си, свършва с тях света.

 

Пет криви сенки с черни сухи пръсти
смъртта заключват в старческо хоро.
Щом слънцето се скрие се прекръстват.
И този ден засяха стрък добро.

 

Цвета Иванова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цвета Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...