Хоро българско
947
0
9
Хоро се вие, извива
сред наше село голямо.
танци ситнят в мегдана.
Ручи ли гайда засмяна,
тънък й кавал приглася,
тамбура в цветна премяна
на тъпан радост привнася.
До снажен юнак, девойка
плитки си зимии размятва,
кърши си снага тополка,
а сърце лудо подскача.
Слънце от небо бледнее,
вятър в стобор мълчее,
тропне ли хоро българско
земята в любов немеее.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Таня Мезева Todos los derechos reservados
