Хоро І
Душата ми подскача
с криле на пеперуда,
захвърлила безсрамно
разкъсана тъга.
Оглежда се във извора
на своите заблуди
и къпе се в надежда
и бяла светлина.
Душата ми е свежа,
душата ми е луда,
от наркотика радост
душата се опи.
Любовно се отдава
с младежка непринуда,
изтрила в паметта си
болезнени следи.
Не ме дебни зад храста
дали ще се препъна
и в извора-заблуда
дали ще полетя.
Ела играй със мене;
докоснати от чудо,
ще прекроим съдбовно
до влюбеност света.
Публикувано в Литературен свят БРОЙ 140 СЕПТЕМВРИ 2021
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Павлина Гатева Todos los derechos reservados
