18 feb 2023, 12:11

Хорската злоба

  Poesía
892 0 5

Не знаят, колко по-известна

ставам,

когато до костите обливат ме с злоба те!

В злобен свят сме ние - покорно стадо...

И в злобата тяхна,

виждам пролука...

но скрита е...

в заешката горска хралупа!

 

Сърцето ѝ – злобно, срам ги е да го срещнат!

Плюе, надува се! От завист даже проплаква!

Прекрасна била е на младини...

Затова на младите тъй не се радва!

 

Мрази! Злорадства! Клевети!

А не вижда, колко своята душа

с това омърси!

 

Не търся отмъщение!

Аз съм добра! И на враговете си ще

отвърна с усмивка красива!

Не ме харесваш? Върви!

И аз не те харесвам. Прости!

 

 

18.02 2023г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Karolinne Kolewa Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тук градивната критика се приветства. Приема се добре аргументиран вот, макар и понякога различен от масовката. Няма място за обиди, междуличностни разправии и крясъци. В творческа общност се очаква интелигентни, възпитани хора да общуват цивилизовано помежду си.
  • О, недей се ядосва на злобарите. Те са толкова вдъхновяващи. Без тях творчеството би било само цветя и рози, а живота скучен.
  • На фона на "творбите" ми е малко неясно, колко точно, и дали изобщо съм
    настроена позитивно. Обаче си права - нито живота е лош, нито света.
    Интересното тук е, че си загатнала и напипала една тема,
    по която има какво да се каже. Не само - тази тема се живее.
    Вярно е... света е едно голямо стадо, поприще от типична еднаквост...
    И в зависимост как го приемаш и дали го разбираш ще е по-лесно да се категоризираш или като част от стадото, или като единица.
    Единиците имат труден и трънлив път, но пък за сметка на тази упоритост, полученото,
    смея да кажа - си заслужава, нищо, че малко боли.
    Сигурна съм, че този ми коментар ще се разбере отлично от по-възрастните
    и опитни автори, и читатели.
  • Благодаря вии! Много харесвам положително настроените хора , все пак живота не е чак толкова лошо място!
  • Интересно...и ми хареса.
    Завършекът даже ме накара да се засмея, разбира се, заради иронията.
    Мисля си, че можеш да развиеш още по същата тема. Иначе, браво.

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...