10 dic 2011, 16:58

Хорските глуми

  Poesía » Otra
998 0 0

Хорските глуми

 

Хорските глуми -

подхвърлени бързо

„хо-хо, ааа..., иии...”

„Да знаеш, тогава...”

ежедневно изсъскани,

бързо разказани.

Без особена мисъл

избъбрени...

В уличен шум и

познато задръстване.

Подхвърлени мимо,

без чувство,

с обидена злост.

Шутовска проза,

забавна шега,

виц преуспял -

бягат безспир...

Натрупват се ден

подир друг...

Бял шум,

смущение в ефира,

неуспели изяви,

премислени строфи

извисяват снага.

Телевизионни реалити,

„безкрайна дързост”,

„повяхнала красота”...

Безлико радио

с водещ един,

рекламно време,

„прайм тайм”.

Силуети студени 

преливат седмичен

кулинарен рефрен...

„Стари муцуни”,

захабени в бунтарство,

осмислят отново

изстинали блянове.

Представят

отработени скечове

изстинали, убити черти...

Детските крясъци,

догонващи дните,

слабовато боричкане -

писък и зов.

Човешките устреми,

омотани в

подмокрени пелени...

И трудният залък,

с „мамата”даден,

изнуреният поглед.

Старческа немощ,

среща ежедневния поход,

пак „хлеб, хлеб”...

 

12.09.2011

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Качов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...