10 дек. 2011 г., 16:58

Хорските глуми

1K 0 0

Хорските глуми

 

Хорските глуми -

подхвърлени бързо

„хо-хо, ааа..., иии...”

„Да знаеш, тогава...”

ежедневно изсъскани,

бързо разказани.

Без особена мисъл

избъбрени...

В уличен шум и

познато задръстване.

Подхвърлени мимо,

без чувство,

с обидена злост.

Шутовска проза,

забавна шега,

виц преуспял -

бягат безспир...

Натрупват се ден

подир друг...

Бял шум,

смущение в ефира,

неуспели изяви,

премислени строфи

извисяват снага.

Телевизионни реалити,

„безкрайна дързост”,

„повяхнала красота”...

Безлико радио

с водещ един,

рекламно време,

„прайм тайм”.

Силуети студени 

преливат седмичен

кулинарен рефрен...

„Стари муцуни”,

захабени в бунтарство,

осмислят отново

изстинали блянове.

Представят

отработени скечове

изстинали, убити черти...

Детските крясъци,

догонващи дните,

слабовато боричкане -

писък и зов.

Човешките устреми,

омотани в

подмокрени пелени...

И трудният залък,

с „мамата”даден,

изнуреният поглед.

Старческа немощ,

среща ежедневния поход,

пак „хлеб, хлеб”...

 

12.09.2011

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Качов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...