Patrizzia (Надежда Ангелова)
2064 18168
26 ago 2021, 9:15  

Hощ 

  Poesía » Otra
491 4 20

Щом мъка ѝ душата набразди
в пиянството самотно, за забрава
не е сама, щом хиляди звезди
в косата ѝ закичени остават.
Понякога е с облачни очи
и капят в мрака съ́лзи и комети,
но някъде и тази нощ мълчи,
поема пише, влюбено момчето.
Едно момиче няма да заспи,
не кацa сън на мокрите ресници,
тъжи нощта в дъждовните липи,
разплакала е всички нощни птици.
Приличат си и тъжни, и сами
безсънието вплитат си в косите,
стихът любовен – в черните тъми,
— Къде са те? – Луната ще попита.
Когато грейне нов окъпан ден,
момчето ще е с тъжното момиче
и в светъл стих, от обич окрилен,
нощта отново ще се заобича.

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Нощ
Dendu89 (Деница Гарелова) Dendu89
Poesía
Нощта е тъмнокоса и сама.
Луната пада в облачни прегръдки.
Изтрила от душата си грима,
си мисля колко празна съм отвътре.
Разсейвам се със силно питие ...
  628  11  31 
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??