5 jun 2008, 15:34

Хотел "Разбито сърце"

  Poesía
962 0 1
                            Осъмнал странник чака пред вратата,
                            неканен гост, дошъл незнайно откъде.
                            Отварям стаята, до болка ми позната,
                            стаята към моето заключено сърце.

                            А тя е чисто нова, бяло боядисана,
                            със изглед към душата ми красива,
                            но да бъде все в ремонт тежко е орисана,
                            когато гостът, без да каже нищо, си отива.

                            Новият ми посетител също тъй ще стори,
                            ще пие, ще се весели за моя сметка.
                            И после тихо на излизане вратата ще затвори,
                            оставил стаята във мрачна, грозна гледка.

                            Хотелът ще скърби известно време,
                            потънал в излишен разход на сълзи,
                            ще чака гост заключената стая да наеме,
                            но в нея трайно да се настани.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радостина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....