5 jun 2008, 15:34

Хотел "Разбито сърце"

  Poesía
964 0 1
                            Осъмнал странник чака пред вратата,
                            неканен гост, дошъл незнайно откъде.
                            Отварям стаята, до болка ми позната,
                            стаята към моето заключено сърце.

                            А тя е чисто нова, бяло боядисана,
                            със изглед към душата ми красива,
                            но да бъде все в ремонт тежко е орисана,
                            когато гостът, без да каже нищо, си отива.

                            Новият ми посетител също тъй ще стори,
                            ще пие, ще се весели за моя сметка.
                            И после тихо на излизане вратата ще затвори,
                            оставил стаята във мрачна, грозна гледка.

                            Хотелът ще скърби известно време,
                            потънал в излишен разход на сълзи,
                            ще чака гост заключената стая да наеме,
                            но в нея трайно да се настани.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радостина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...