5 jun 2008, 15:34

Хотел "Разбито сърце"

  Poesía
961 0 1
                            Осъмнал странник чака пред вратата,
                            неканен гост, дошъл незнайно откъде.
                            Отварям стаята, до болка ми позната,
                            стаята към моето заключено сърце.

                            А тя е чисто нова, бяло боядисана,
                            със изглед към душата ми красива,
                            но да бъде все в ремонт тежко е орисана,
                            когато гостът, без да каже нищо, си отива.

                            Новият ми посетител също тъй ще стори,
                            ще пие, ще се весели за моя сметка.
                            И после тихо на излизане вратата ще затвори,
                            оставил стаята във мрачна, грозна гледка.

                            Хотелът ще скърби известно време,
                            потънал в излишен разход на сълзи,
                            ще чака гост заключената стая да наеме,
                            но в нея трайно да се настани.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радостина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...