Осъмнал странник чака пред вратата,
неканен гост, дошъл незнайно откъде.
Отварям стаята, до болка ми позната,
стаята към моето заключено сърце.
А тя е чисто нова, бяло боядисана,
със изглед към душата ми красива,
но да бъде все в ремонт тежко е орисана,
когато гостът, без да каже нищо, си отива.
Новият ми посетител също тъй ще стори,
ще пие, ще се весели за моя сметка.
И после тихо на излизане вратата ще затвори,
оставил стаята във мрачна, грозна гледка. ...