Осъмнал странник чака пред вратата,
неканен гост, дошъл незнайно откъде.
Отварям стаята, до болка ми позната,
стаята към моето заключено сърце.
А тя е чисто нова, бяло боядисана,
със изглед към душата ми красива,
но да бъде все в ремонт тежко е орисана,
когато гостът, без да каже нищо, си отива.
Новият ми посетител също тъй ще стори,
ще пие, ще се весели за моя сметка.
И после тихо на излизане вратата ще затвори,
оставил стаята във мрачна, грозна гледка. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up