Gavrail45 (Гавраил Йосифов) Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
53 307
21 abr 2019, 2:07

Храм

  Poesía » Otra
1.5K 9 24

Денят бе стон.

Върхът – амвон

Небето гледаше

със болка

Венец от тръни

се впиваше,

кървеше

Омразата

превърната в корона.

Вехнеха цветя

по пътища застлани

Юда сребърниците

си броеше

като жарава във ръцете,

мерзки и презряни

пред клона и въжето

самотникът стоеше.

Голгота стана символ

Кръстът,опрощение

грехът превърна се

в Надежда

Душата влиза в Храма

търси изцеление

Синът е там

и чака я за среща.

 

Април,2019г

Варна,Гавраил

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0