21 abr 2019, 2:07

Храм

  Poesía » Otra
1.5K 9 24

Денят бе стон.

Върхът – амвон

Небето гледаше

със болка

Венец от тръни

се впиваше,

кървеше

Омразата

превърната в корона.

Вехнеха цветя

по пътища застлани

Юда сребърниците

си броеше

като жарава във ръцете,

мерзки и презряни

пред клона и въжето

самотникът стоеше.

Голгота стана символ

Кръстът,опрощение

грехът превърна се

в Надежда

Душата влиза в Храма

търси изцеление

Синът е там

и чака я за среща.

 

Април,2019г

Варна,Гавраил

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...