Храм
Денят бе стон.
Върхът – амвон
Небето гледаше
със болка
Венец от тръни
се впиваше,
кървеше
Омразата
превърната в корона.
Вехнеха цветя
по пътища застлани
Юда сребърниците
си броеше
като жарава във ръцете,
мерзки и презряни
пред клона и въжето
самотникът стоеше.
Голгота стана символ
Кръстът,опрощение
грехът превърна се
в Надежда
Душата влиза в Храма
търси изцеление
Синът е там
и чака я за среща.
Април,2019г
Варна,Гавраил
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гавраил Йосифов Всички права запазени
