Денят бе стон.
Върхът – амвон
Небето гледаше
със болка
Венец от тръни
се впиваше,
кървеше
Омразата
превърната в корона.
Вехнеха цветя
по пътища застлани
Юда сребърниците
си броеше
като жарава във ръцете,
мерзки и презряни
пред клона и въжето
самотникът стоеше.
Голгота стана символ
Кръстът,опрощение
грехът превърна се
в Надежда
Душата влиза в Храма
търси изцеление
Синът е там
и чака я за среща.
Април,2019г
Варна,Гавраил
© Гавраил Йосифов All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
