4 may 2009, 0:21

Храмът

  Poesía
1.2K 0 40

Смущаваща, раздялата понесе
на плещите си тежкия товар.
За теб пред Него палих свещи -
да те приеме в своя тих олтар.


Невярващ си наяве, но в сърцето
таиш божествената Му искра,
а тя с мъждукане ще ти покаже
пътя - към Светата Светлина!


А щом несигурност в сърце всели се,
от Бог поискай да те подкрепи
в неведомите пътища. Със тебе
ще тичат те - към светли бъднини.


Противоречие когато те раздира,
в душа ще се всели уют, не злак.
И отговорът изведнъж ще блесне -
звездица насред храмовия мрак.


На колéне се моли пред таз икона,
която на сърце ти най лежи.  
Но знай, че Богородица с младенеца
със обич винаги над теб ще бди.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Кръстева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...