4.05.2009 г., 0:21

Храмът

1.2K 0 40

Смущаваща, раздялата понесе
на плещите си тежкия товар.
За теб пред Него палих свещи -
да те приеме в своя тих олтар.


Невярващ си наяве, но в сърцето
таиш божествената Му искра,
а тя с мъждукане ще ти покаже
пътя - към Светата Светлина!


А щом несигурност в сърце всели се,
от Бог поискай да те подкрепи
в неведомите пътища. Със тебе
ще тичат те - към светли бъднини.


Противоречие когато те раздира,
в душа ще се всели уют, не злак.
И отговорът изведнъж ще блесне -
звездица насред храмовия мрак.


На колéне се моли пред таз икона,
която на сърце ти най лежи.  
Но знай, че Богородица с младенеца
със обич винаги над теб ще бди.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Кръстева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....