Храст от роза отвън - вътре котката...
Храст от роза отвън - вътре котката...
Тогава ще си сложа шапката,
ще се сбогувам - сбогом с котката,
и ще изляза да те търся.
Биньо Иванов
Храст от роза - цял в сняг - проследява ме -
гони моето палто да го дере.
Сгушвам палтото в мен - февруари е.
Скреж дъха ми преде. Вкъщи котката
пази парното и сънува камината.
Храст от роза - цял в сняг - притежава ме -
а под него кокичета кукнали
на снега, дето уж все го чакахме,
но омръзна дори и на котката,
котараци през марта сънуваща.
Февруари е - храст от роза - съблича ме -
жило скреж да забие мечтае си.
Аз харизвам му всички кокичета
и снега, дето вече проклинаме,
и се скривам при парното с котката.
Храст от роза - без цвят - февруари е,
а под него - кокичета кукнали,
двете с котката марта сънуваме,
зад комина пък спят котараците,
а коминът сънува камината...
© Венета Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Поздравления!Интересна идея и перфектно изпълнение!(Вкл.мотото)
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
http://liternet.bg/publish10/binio_ivanov/stihotvoreniia/togava.htm
Открих този автор наскоро и оттогава често препрочитам стиховете му. Поетическият му свят ми е много близък, а всеобемането на пространството, което образът на котката в тази творба прави, чувствам като сложно и многопланово внушение за реалиите в света, в който живеем - уникално! Пък и щом е за котки...няма как да не е хубаво! Поздрави!