9 мар. 2014 г., 11:22  

Храст от роза отвън - вътре котката...

786 0 2

Храст от роза отвън - вътре котката...

 

Тогава ще си сложа шапката,

ще се сбогувам - сбогом с котката,

и ще изляза да те търся.

                                             

Биньо Иванов



 

 

Храст от роза - цял в сняг - проследява ме - 

гони моето палто да го дере.

Сгушвам палтото в мен - февруари е.

Скреж дъха ми преде. Вкъщи котката

пази парното и сънува камината.

 


Храст от роза - цял в сняг - притежава ме -

 а под него кокичета кукнали

на снега, дето уж все го чакахме,

но омръзна дори и на котката,

котараци през марта сънуваща.

 


Февруари е - храст от роза - съблича ме -

жило скреж да забие мечтае си.

Аз харизвам му всички кокичета

и снега, дето вече проклинаме,

и се скривам при парното с котката.

 


Храст от роза - без цвят - февруари е,

а под него - кокичета кукнали,

двете с котката марта сънуваме,

зад комина пък спят котараците,

а коминът сънува камината...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Венета Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря! Мотото е от стих. "Тогава".
    http://liternet.bg/publish10/binio_ivanov/stihotvoreniia/togava.htm
    Открих този автор наскоро и оттогава често препрочитам стиховете му. Поетическият му свят ми е много близък, а всеобемането на пространството, което образът на котката в тази творба прави, чувствам като сложно и многопланово внушение за реалиите в света, в който живеем - уникално! Пък и щом е за котки...няма как да не е хубаво! Поздрави!
  • Поздравления!Интересна идея и перфектно изпълнение!(Вкл.мотото)

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...