31 ene 2012, 21:00

Христо и Грета

  Poesía » Civil
869 0 7

                                                       Христо и Грета

 

                         Христо и Грета, в Дома за сираци,

                         своята нова приказка пишат...

                         Някъде има прозорци от захар,

                         а на масата - лакомства пищни.

 

                         В тази къщичка лелички няма,

                         нито побойници лоши.

                         Винаги има играчки за двама,

                         дрешки - подадени с обич.

 

                         Христо и Грета пак ронят сълзици

                         с надежда, че мама и татко

                         в тях ще познаят свойте дечица

                         и  престоят в Дома ще е кратък.

 

                         Гладната пещ на Живота прощраква!

                         Как да намерят децата

                         сила да търсят  трохичките в мрака?

                         Много родители чакат!...

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...