Хронично

30 dic 2008, 15:31

Poesía » Filosófica

724 1 2

Хронично...

(На... )

И зад завесата, покрита с изневяра,
дочувам нечие безизразно лице,
а няма я последната цигара
в кутията със надпис "Без криле".

Във временните щори на нощта ми
завръщаш се до мен и спиш.
И уморен да дишаш във тила ми,
се губиш недокоснат и горчиш...

Хронично лодката на времето отплува.
Безгласен вик, до лудост сянка дива...
Безвкусие несдържано целуваш...
Отровна съм, и тягостна, и мълчалива.

В мъртви сезони - влажна мъгла...
И мигли отвъд тъмнината...
Съвършена и тиха умря близостта,
черни очи и низост до болка позната...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

vanila_n (Виолета)

2008-12-30T19:57:46+02:00

тъжно...
Стихът ми хареса!
Dark_Island (Таня Георгиева)

2008-12-30T15:34:46+02:00

Великолепен стих!Весели празници!