lady_rose (Единствена)
110 550
30.12.2008 г., 15:31 ч.

Хронично 

  Поезия » Философска
726 1 2

Хронично...

 

(На... ) 

 

И зад завесата, покрита с изневяра,
дочувам нечие безизразно лице,
а няма я последната цигара
в кутията със надпис "Без криле".

 


Във временните щори на нощта ми
завръщаш се до мен и спиш.
И уморен да дишаш във тила ми,
се губиш недокоснат и горчиш...

 


Хронично лодката на времето отплува.
Безгласен вик, до лудост сянка дива...
Безвкусие несдържано целуваш...
Отровна съм, и тягостна, и мълчалива.

 


 В мъртви сезони - влажна мъгла...
И мигли отвъд тъмнината...
Съвършена и тиха умря близостта,
черни очи и низост до болка позната...

© Единствена Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??