Хронично
Хронично...
(На... )
И зад завесата, покрита с изневяра,
дочувам нечие безизразно лице,
а няма я последната цигара
в кутията със надпис "Без криле".
Във временните щори на нощта ми
завръщаш се до мен и спиш.
И уморен да дишаш във тила ми,
се губиш недокоснат и горчиш...
Хронично лодката на времето отплува.
Безгласен вик, до лудост сянка дива...
Безвкусие несдържано целуваш...
Отровна съм, и тягостна, и мълчалива.
В мъртви сезони - влажна мъгла...
И мигли отвъд тъмнината...
Съвършена и тиха умря близостта,
черни очи и низост до болка позната...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Единствена Всички права запазени
