Та думата ми е за думите
и за нещата покрай тях.
Изневиделица ли хрумват те?
И те на нас ли, ний на тях?
Та думите ни, ако вникнем,
са като нафора от Хляба.
Те трябват само, за да стигнем,
където вече не ни трябват.
© Райчо Русев Todos los derechos reservados