Когато видиш хубава жена,
а самотата ти намига в огледалото,
какво да сторя - питаш се сега,
дали... да заговоря непозната?
Разсеян поглед в другата посока,
емоцията спира във зародиш
от странни чувства, пръкнал се в човека,
приемащ, че във флирта време губиш.
От баснята за киселото грозде
почерпил извода за липсващ интелект,
и облекчен - от своето прозрение,
си казваш... Пас... и пишеш пак куплет.
Но грешката е факт... и заговаряш дамата.
Оказва се, за жалост съдържанието ценно,
използващо, уви не за салфетки... книгите,
отлично знае Шекспир, луда е по Байрон.
Надежда бледа тихо навестява мислите?
Страхотно е! А Онзи май е сбъркал нещо,
раздавайки тогава на живота картите?
Асото пика е - и ти със Нея имаш среща!
Но разумът подрежда пасианса... От съня
събужда те. И връщаш се отново на земята!
Гласът на истината как кънти в ухото чува се -
тя няма как да е сама в квартала на богатите!
Замисляш се - едва ли ù е лесно?
И как издържа на това внимание?
Красива е родена - да раздава нежност
и добрина... Божествено творение!
Не можеш, знай - да я затвориш в клетка!
За нея Свободата всичко е... Светът ù!
Ти хващал ли си нявга за крилете пеперуда?
Прашецът ù отнемеш ли - тя повече не литва.
© Ангел Колев Todos los derechos reservados
В случая не мога да кажа, че всяка прилика с действителни събития е случайна....
Случват се и такива неща...тогава поглеждаме малко по отвисоко на нещата от живота(живота от нещата, както се пееше)
Радвам се, че Ви е харесал стихът!
Пожелавам нови вдъхновения!