Художник
Срещнах художник с добра душа, но изрича само
мили и сладки слова. От тях трябва да се пази всяка
жена, защото сладката дума е в сърцето игла. Творецът
омайва със своите платна, но често акварелните багри
стават графика зла.
Така и мен прелъсти с едно чудно платно и забравих,
че съществува навънка света и може да има някакво
зло. Имаше изписани жени, но до една - бяха те сами.
А мъжете – като богове, но в простора слънцето
залязваше с позлатени криле.
Обеща и мен да нарисува някой ден, но още в нощта
оказа се с мен блажен. Цялата ме изрисува с устни,
с пръсти нежни и очи. Картината направи някак чудна
и магична, а за фон остави от утрото лъчи. И последната
погрешна щриха с усмивка заличи.
След тази нощ събуди се отново в мене муза за поема,
щастлива бях и от картина нощна упоена. Пламна пак
една искра в очите потъмнели и в дъга превърнаха се
петната черно-бели… Художник, нощ вълшебна, думи мили
и след всичко, най-накрая, поруменяха пак страните сиви.
© Любослава Банова Todos los derechos reservados